Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2010 10:36 - разкази
Автор: detra40 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1077 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 26.04.2010 14:26


Разкази от долината на сенките

Кълбото -1 Жената


Лъчът светлина се прокрадна между процепа на пердето и освети спящата Жена.

Поигра си с бакърено червената и коса и се насочи към клепачите и.

Тя спеше неспокойно,зениците и помръдваха под клепачите.

Отвори си едното око и премигна от светлината,лъчът,сякаш разбрал игриво се дръпна от лицето и.

Тя се прозя и се протегна,направи физиономия на лъча но той продължи да си играе по тялото и.

Стана и седна на леглото.Изящните и пръсти едвам докоснаха стария дъсчен под.

Стъпи на него и сви по детски пръсти от хладината му.

Тръгна рязко към вратата а после по коридора ,беше нетърпелва ,желанието я изгаряше.

Стигна почти тичешком в краят му.

Застана пред ШКАФА.беше стар и прояден от дървояди.

Жената бръкна в пазвата си и извади КЛЮЧА.

Нервно го пъхна в ключалката и превъртя със стържещ звук.

Отвори вратата и извади кристалното кълбо.Очите и блестяха в сумрака.

Ръцете и потрепваха нервно.Задиша учестено.

После започна онова ,което обичаше да върши от години.

Подметна високо кълбото и го хвана. После пак и пак,започна да танцува в кръг ,като не преставаше да го подмята.

Задъхваше се но не спираше все по бързо и бързо.Краката и почти не докосваха пода.

В един момент залитна и изпусна кълбото.

То с трясък се разби в пода на хиляди парченца.

-Хм.Пророни жената.Загледа се тъжно в остатъците му.Тръсна глава и се обърна към шкафа.

Отвори го-там имаше още много кълба.




Разкази от долината на сенките 

Кълбото-2 Мъжът

В стаята беше тихо.Чуваше се само дишането на спящия в леглото мъж.

Завесата на прозореца леко помръдваше от лекия ветрец и караше един лъч светлина палаво да си играе по лицето му.

Мъжът попремигна направи лека гримаса и се обърна на другата страна.Завъртя се два три пъти.Не можеше да заспи повече.

Отхвърли рязко завивката и седна в леглото.Протегна се при ,което костите му тихо изпукаха.Стъпи на студения каменен под.

Усмихна се,хладината му харесваше.

Огледа се в стаята,всичко си беше на мястото но той чувстваше празнината.

Запъти се рязко към масивния скрин в ъгъла.Отвори го внимателно и надзърна вътре.–Там си беше,протегна се и взе кристалното кълбо.

Очите му блеснаха в сумрака.Ръцете му  затрепераха но той се увладя.

Запали свещ и вдигна кълбото на светлината.Стори му се че има петна по него.

Взе парче плат от скрина и започна онова ,което му доставяше неуписуемо удоволствие.Започна да търка кълбото и да го чисти ,поднасяше го на светлината и пак продължаваше, прокарваше плата по него сякаш го милваше,започна да го целува и пак да го чисти,ръцете му започнаха да треперят ,дъхът му се учести.Очите му горяха.С треперещи ръце той продължаваше,нямаше насита.В един момент кълбото  се  изплъзна от ръцете му и с трясък се разби на пода.

Мъжът се вцепени.

Погледна към парченцата на пода.

Разсъдъка му бавно се завърна-страстта му беше погубила най -Ценното.

Събра парченцата внимателно в плата и ги върна в скрина.

Беше съкрушен.Духна свеща и се затътри към леглото.

Легна и бавно се зави в сумрака.Заспа с мисълта за най–Ценното.

Сънува как милва и чисти кристалното кълбо...



Разкази от долината на сенките

Мъжът със сламената шапка


 

Мъжът превъртя със стържещ звук ключа в старата брава.Бутна вратата да провери дали е заключена.Стар навик.Обърна се и закрачи към колата.

Спря се,надигна сламената си шапка и погледна към небето с присвити очи.

Добър ден за път–помисли си той.

Метна един поглед на задната седалка.Беше взел всичко необходимо.

Влезе в колата и подкара към долината.

 

Мракът се беше спуснал вече когато мъжът навлезе в долината на сенките. Пазителите вече си бяха предали смяната между деня и ноща и той беше пуснал фаровете,които осветяваха прашния и пуст път.

В един момент видя дървото ,намали рязко и отби от пътя.

Слезе от колата и свали багажа от задната седалка..Беше стигнал мястото от където продължаваше пеша.Почеса се зад врата и се огледа.Хълмът се чернееше в мрака.

 

Сенките следвали го през целия път в долината ,сега  възбудено се въртяха край него.

Нежно  докосваха  лицето му ,подръпваха ръкавите на ризата му ,попипваха предпазливо прашната кола и побутваха багажа.

Мъжът направи лек поклон със шапката.

Сенките мигом го изимитираха в комични пози.

–Стари приятели, добри приятели.Усмихна се мъжът.

Нарами багажа и с отривиста крачка тръгна по пътеката в страни от пътя ,която водеше към хълма.

 

Небето от изток беше започнало да се обагря в кървава червенина ,когато мъжът наближи билото на хълма.

Беше вървял цяла нощ без да спре.Напредваше бавно през сухата и прегоряла трева покриваща хълма.

Слънцето бавно изгряваше над близките планини и сенките съпътстващи мъжа  се разтвориха в настъпващата светлина.

Той не забеляза това вървейки нагоре.

 

Когато слънцето се беше показало над планините тои стигна билото на хълма.

Беше настъпил нов ден.

Долината се откри като на длан пред него огрявана от първите слънчеви лъчи.

 

Мъжът с облекчение свали багажа.Ризата на гърба му беше залепнала от пот.

Извади кърпа от джоба си ,свали шапката и изтри потното си чело.

Огледа долината.Беше краят на пролетта но долината беше ,като изгорена.

Ръждиво кафеникави тонове преливащи в охра я покриваха докъдето стигаше погледа.

 

Човекът от долината му се беше обадил преди няколко дни и го беше помолил да дойде.

 

 

На хълма всичко беше застинало.Въздуха не помръдваше и не се чуваха нито птички или насекоми.Макар да беше ранна утрин слънцето вече напичаше силно.

Мъжът бръкна в багажа извади манерка с вода и отпи няколко големи глътки,после

посегна  и започна да разопакова нещата.

 

Леко вълнение го обзе ,когато разтегна триножника.

Закрепи платното към статива.Извади четките и бутилката с терпентина.

Започна да изцежда боите върху палитрата.

Когато беше готов погледна към долината.

Вълнението го беше обзело.Старото чувство се беше завърнало.

Натопи четката във боята и протегна леко треперещата си ръка към бялото платно.

После започна.

 

Слънцето се беше издигнало високо в небето когато мъжът спря за момент да рисува.

Погледна картината после долината и безоблачното небе над което безмилостно препичаше слънцето.

 Погледна пак картината и нанесе първите мазки на облаци върху нея.

 

Нейде далече над долина се появиха пухкави облачета.

Мъжът вече не я гледаше  а продължаваше да нанася боята.

Облаците се умножиха и започнаха да се сгъстяват.

Появи се лек ветрец.

По лицето му пробяга лека усмивка.Мъжът продължаваше да рисува.

Цялото небе над долината се беше покрило с гъсти облаци.Вятърът се усили и сухата трева на хълма зашумоля.

В един момент над долината удари светкавица.

Той беше нанесъл първата светкавица върху платното.

После последва и втора и трета.

 Заваля дъжда ,в началото бавно после мазка след мазка все по силно докато се превърна в буря.

Мъжът не гледаше какво става около него той рисуваше.Погледът му се беше приковал в картината и той нанасяше мазка след мазка.

Тътен след тътен ечеше в небето ,светкавици раздираха небoсклона.

Бурята бушуваше с пълна сила.

Пеизажът  започна да се променя.Ръждивокафявите цветове започнаха да се заменят със зелени.

Сухата трева на хълма около него започна да се променя и да става в зелени тонове.

Лека полека бурята отшумя.

Всичко в долината се беше променило и живнало.Гъста зелена трева шумеше в долината.Между разцъфналите цветя летяха насекоми и събираха сока им.Зад облаците се показа слънцето,което вече не печеше така жарко.Птичките весело се стрелкаха в небето и песента им се носеше над долината.Пресъхналите ручеи и рекички сега бяха пълни с вода.

 

Той отдели четката от платното и погледна долината.

Извади кърпата от джоба си и подсуши лицето си от дъжда. Въздишка на удовлетворение се отдели от него и лицето му се покри с усмивка.

-Това е.Рече мъжът.

Събра багажа си и после бавно заслиза надолу по хълма.

 

Отключи вратата и внесе багажа  във прохладния вестибюл.

Взе картината внимателно и влезе във стаята.

Закова гвоздей на едно от празните места на стената и закачи картината.

Огледа стаята и закачените картини по стените.Загледа се в тях.Всичко в тях се движеше сякаш бяха живи.

После погледна последно закачената картина.Зелената трева в долината леко се поклащаше.В един момент прелетя птичка .

Той се усмихна и излезе.


 


ТАНЦЪТ Мъжът вървеше с отривиста крачка по пътя, докато здрачът бавно се спускаше над долината на сенките. Беше съсредоточен в себе си.Не обръщаше внимание на сенките ,които му шепнеха в ухото и закачливо му рошеха косата. Той само леко махваше с ръка и продължаваше напред. Бързаше за танца. Напред в сумрака забеляза светлина.Наближаваше мястото. Мъжът учести крачка.Леки капчици пот избиха по челото му. Сенките разбрали нетърпението му леко го подръпваха по ризата. Той плесна с ръце и те мигом изченаха в мрака. Дочуваше се музика от грамофон. Мекият звук се носеше над долината нарушаван единствено от лекото пукане породено от съприкосновението на иглата с плочата. Мъжът стигна дансинга. Беше си същия.Кръгъл полуобрасъл с бурени. Грамофонът си свиреше поставен на стар очукан стол. Газените фенери вдигнати на колове хвърляха червеникава светлина по земята. Тои погледна в другия му край. Там седеше тя. Пушеше цигара загледана в лака на ноктите си. Вдигна очи и го погледна.Стана от стола на, който седеше и дръпна дълбоко от цигарата. С отривист жест я хвърли,издиша дима и тръгна към него. Двамата се спряха в средата на ринга. Погледите им се срещнаха,прелплетоха се минаха през тях и отидоха нейде надалеч. Лек ветрец се появи над долината. Двамата се доближиха,усещаха дъха си,очите им пламнаха. Ветреца се засили и тревата около тях зашумоля леко. Мъжът обхвана жената през кръста ,сплетоха пръсти, телата им се доближиха плътно.Танцът започна. Двишеха се бавно и плавно в ритъма на музиката. Вятъра рошеше косите им. С всяка минута те учестяваха темпото, страстта им се усилваше. Ритъма на на музиката се промени. Силният вятър започна да вдига сухи туфи трева. Газениете фенери се клатеха лудо. Клоните на дърветата се огъваха под напора му. Те не спираха въртяха се диво по дансинга , темпото се усилваше. Заваля дъжд.Вятъра бясно шибаше клоните на дърветата. Кални вади се образуваха около мястото. Те не виждаха нищо,страстта им ги беше заслепила. Въртяха се неистово ,телата им се преплитаха в неестесвени пози. Музиката беше станала стържеща ,достигаща до крсчендо. Заваля град.Бурята бушуваше с пълна сила. Градът премина в сняг и снежна виелица. А те танцуваха. Земята под тях започна да се нагнетява. Наветия сняг започна да се топи. Земята се нажежи. Тревата около тях пламна и обхвана дърветата и клоните им. А те танцуваха. Телата им шеметно въртейки се във въздуха бяха плътно прилепнали и оплетени. В един миг последва взрив. Ударната вълна помете цялата долина. Отвори очи.Надигна се с усилие и се изправи в кратера, там където преди беше дансинга. Изкачи се по ръба му и се огледа.Слънцето тъкмо изгряваше , осветявайки изпепелената долина. Партньорът го нямаше. Обърна се и тръгна. Грамофонът свиреше познатата мелодия в долината на сенките. Музиката се разливаше като мъгла над смрачената долина. Тя обърна глава и видя силуета– до болка познат. Жената скочи в леглото си обляна в пот. Напипа ключа на лампата и светна.Погледна часа. Наближаваше зазоряване. Рано сутринта тя хвана първия автобус и потегли към долината. Пристигна на свечеряване. Жената се изненада,долината се беше променила след последния танц. Гъста буйна трева покриваше докъдето стигаше погледа. Тя тръгна по пътя.Ноща бавно настъпваше.Беше времето, когато небето се покриваше с червенина и пазителите на деня и ноща си предаваха смяната.Последните насекоми обираха сока от цветятя преди да се приберат. Птичките чуруликайки весело прехвръкваха над главата и. Жената се загледа в тях и очите и светнаха от радост. Отби се от пътя и продължи напряко през тревата. Над долината се стелеше аромата на билки и цветя. Краката и едвам докосваха земята.След нея безшумно поникваха цветя. Тя прокарваше леко ръце по върховете на цветятата и тревата. Наведе се откъсна стрък лавандула и я заплете в косата си. Продължи по пътя си.Смрачаваше се. Сенките предпазливо докосваха тялото и. Подръпваха гъстите и къдрици , закачливо надигаха роклята и. Жената тропна с крак и направи нацупена физиономия. Сенките стъписано се отдръпнаха.Звънкия и смях огласи долината. Тя продължи напред.Стъпка след стъпка в мрачината се дочуваше познатата пукаща мелодия от грамофон. Наближаваше мястото.Музиката се усилваше. Бледа светлина се забелязваше в мрака.Всичко около мястото се беше съживило от последния танц.Короните на дърветат около него бяха гъсто избуяли. Жената навлезе в дансинга.Газените фенери хвърляха палави светлинки върху покрития с плочи дансинг между , който беше поникнала трева и детелина. Сърцето и заби учестено. Тя трескаво затърси с очи. Погледа и се спря в дъното на дансинга.Той седеше там прав и я чакаше. Усмихна и се и и подаде ръка...



Тагове:   изкуство,


Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. detra40 - :)
24.03.2010 12:30
това са ми първите опити за писане:)
цитирай
2. stela50 - Успех !
25.08.2010 16:34
Прочетох написаното с интерес .
Поздрави !
цитирай
3. анонимен - ....Елица
25.09.2010 02:00
Продъжавай да пишеш-имаш усет да изразяваш това,което чувстваш-
харесва ми как пишеш-искрени поздрави-ще те чета!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: detra40
Категория: Изкуство
Прочетен: 28574
Постинги: 12
Коментари: 48
Гласове: 163
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031