Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2011 11:37 - разкази–нови
Автор: detra40 Категория: Изкуство   
Прочетен: 694 Коментари: 1 Гласове:
3



Разкази от долината на сенките

 

Кълбото–3,, Вятърът на промяната,,

Всеки човек що ходи по тази земя е наполовина пълен или нaполовина празен.

Но срещне ли той половинката си наречена душа сродна  ,то той се изпълва и същността му е завършена.

Горко на този ,които пропусне половинката си.

А още по горко на оногова ,които намерил  един път сродната си душа, я изгубва.

 

                                                 1

Вятърът се носеше в прохладната есенна утрин над града, в долината на сенките.Шеметно се шмугваше между клоните на дърветата разгонвайки птиците в тях,обръщаше вестниците на старците насядали по пейките в парка, палаво надигаше полите на момичетата по улиците и караше прането по простирите да играе лудешки танц.

Той се промъкна през отворената врата на терасата надигна пердето и се заигра с бакъреночервената коса на жената седнала пред огледалото.

Тя решеше косата си с четка.Тананикаше си позната мелодийка ,като си тактуваше с крак.Вятърът нежно погали шията на жената и премина през финната материя на нощницата. Хладният му дъх докосна полуголите гърди и бедра.

Жената насръхна. По тялото и преминаха тръпки. Стана рязко от стола.Беше приключила с тоалета.

Погледна се за последно в огледалото.Отметна рязко глава разливайки гъсти къдрици по гърба си.Завъртя се на пета и се запъти към стария шкаф в дъното на коридора.

Босите и крака безшумно стъпваха по дъсчения под. Усещаше хладината му.Не бързаше.

Вятърът леко надигаше огнените и къдрици.В сумрака на коридора безшумно се появиха сенките.Те нежно се увиха около тялото и нашепвайки и древни и забравени слова.Жената само леко махна с ръка и сенките неохотно се отдръпнаха от нея.

Стигна до шкафа и извади ключа от пазвата си.Отключи и отвори вратата.

В сумрака блеснаха кълбата.

Загледа се за момент в тях,после посегна рязко и взе едно.

Обърна се.Погледът и заблестя.Започна онова ,което винаги и доставяше неописуемо удоволствие.Подметна кълбото и го хвана.

После го подхвърли пак и пак.Започна да се върти в кръг и да танцува подхвърляйки кълбото.Вятърът рязвяваше косата и.Тя танцуваше и подхвърляше кълбото.Екстазът я беше завладял.Сенките бясно се увиваха около нея.Минаваха през нощницата и сластно обхождаха гърдите и бедрата и.

Прозорецът с трясък се отвори и вятърът нахлу в стаята. Жената почти не докосваше пода с крака.Въртеше се в танца не усещайки нищо.

В един момент застина неподвижно във въздуха.Разперила ръце и с развята коса .Обвита от сенките и забравила за кълбото.Беше в нищото и във всичко.Тя беше нещата и нещата бяха тя.Светлината беше мрак и мракът светлина.Светът замря за момент в своята цялост и разделение.Целостта мина в разделението и разделението стана цялост.

В следващият момент падна на земята а след нея с трясък се разби на пода кълбото.

Жената се надигна с мъка от пода.Сенките бавно се отдръпнаха от нея.Тя разтърси глава 

за да премахне замайването.Разсъдъкът бавно се завръщаше.

По тялото и преминаха тръпки и мускулите и се свиха в спазми.Пот обля цялото и тяло.Нощницата залепна по мокрият и гръб.

Огледа се.Видя строшеното кълбо,което се беше разбило на стотици парченца.

Жената се опомни.До сега никога не беше изпитвала такова чувство. Беше изпълнена.После погледна пак към строшеното кълбо.

Обзе я страх.

Чувтвото ,че никога няма да изпита това я обхвана.

В следващия момент се усмихна.Взе метлата и смете остатъците от кълбото в ъгъла.

Тръсна глава ,отиде до шкафа и взе ново кълбо.

Подхвърли го и затанцува.

Вятърът отдавна си беше отишъл.

Тя продължи.Не изпитваше нищо.Опита пак.

Беше празна.Ядоса се .Лицето и се изкриви от болка и яд.

Затича се и запокити кълбото през прозореца.

После се върна и извади следващото кълбо.

                                 .

Поредното кълбо с трясък се разби на паважа.Хората уплашени притичваха на другия тротоар.Улицата под терасата беше осеяна с хилядите парченца от строшени кълба.

Жената се затича към шкафа за пореден път.Беше обезумяла.Отвори с трясък вратата и задраска с нокти по празните рафтове.

Нямаше повече.Извика неистово и заблъска по вратата на шкафа.

Свлече се на пода разтърсвана от ридания.Изтощението бавно я завладя и тя

заспа съкрушена и празна.

                                  2

...натисна с усилие голямата дъбова врата и влезе в огромната зала.

Пристъпи бавно по хладния каменен под.От двете и страни се редяха  масивни колони докъдето и стигаше погледа.Тръгна между колоните първо бавно после все по бързо.Накрая се затича.Колоните не свършваха.Тичаше към дъното на залата.Накрая се появи светлината.Отначало като малка точка после все по голяма .Накрая придоби формата на камина в която горяха огромни цепеници. Спря се задъхана.Искаше да отиде и да се стопли на камината но подът до нея беше покрит със парченца от счупени кълба.

Обзе я страх да не се нареже на парчетата. Но желанието и да се стопли беше по силно.

Пристъпи смело напред.

В един момент счупените парчета се вдигнаха от пода и увиснаха във въздуха.Жената леко ги докосна.Те поддаваха на допира и. Започна да ги направлява и да ги подрежда .Едно след друго парче по парче...

                                .

Нощната птица тихо кацна на перваза на терасата сякаш за да не изплаши спящата на пода жена.Загледа се в нея за миг после с плясък на крилата отлетя в мрака за да дири нощния си улов.

 

Сънят завладял жената се отдръпна от нея уплашен от плясъка на птицата.

                                  .

...хилядите парченца придобили формата на кълбо със звън се посипаха по пода пред камината....

                                   .

Жената се сепна в съня си и се събуди.Сърцето и биеше лудо.Тя бавно се завърна в ,,реалния свят,, и с мъка се надигна от пода.

Оправи си вяло косата и се затътри към терасата.

Сенките не смееки да я докоснат седяха неподвижно около нея.

Излезе на терасата и се загледа в далечните планини,които се чернееха на хоризонта.

От изток небето бавно се покриваше с червенина предвестник за нов ден.

                                    3

Продавачът се спря пред магазина  озадачен ,виждайки заспалата чевенокоса жена на стъпалата.

–Госпожице.Побутна я леко продавача.

Жената  бавно отвори очи помътнели от съня.

–Да!.Извинете ме ,дойдох по рано и съм заспала.

–Няма за какво.Какво обичате?Попита продавача.

–Дойдох за лепило.

                                  .

На излизане в бързината се блъсна във влизащия мъж.

Извини му се .Мъжът дори не и обърна внимание.

                                    .

Вървеше забързано притиснала хартиената торба в,която беше купила лепилото.

Вятърът се шмугваше под нападалите пожълтели листа по улицата ,рязко ги надигаше нагоре карайки ги да танцуват причудливи танци.

Жената не виждаше танца на листата а бързаше към дома.

Не разбра как беше изкачила тичешком стъпалата ,как беше отворила и затворила старата врата и как беше събрала до едно строшените парченца от кълбото.

Опмни се седнала на масата пред купчинката от строшеното кълбо.

Извади лепилото от торбата.

Погледна към купчинката.Разстла я на масата и посегна към едно от парчетата.

 

 

 

                                    4

 

Дните минаваха.

Ден след ден тя подреждаше пъзела от счупеното кълбо.Вземаше парче по парче ,пробваше и напасваше.Слепваше и продължаваше.

На моменти я обхващаше отчаяние.Парченцата бяха стотици.

Захвърляше всичко разтърсвана от ридания. 

Но пак започваше подтиквана от чувството.Онова усещане което беше изпитала я подхранваше да върви напред.Усещането за пълнота.

                                   5

Зимният вятър се носеще между къщите,навяваше преспи сняг по улиците ,застигаше закъснелите минувачи по улиците карайки ги да ускоряват крачка в зимната нощ и

натискаше вратите и прозорците на хората сякаш искайки да влезе в домовете им.

Жената погледна към заскрежения прозорец, който леко пукаше под напора на вятъра.

След това продължи работата си по кълбото.То беше взело да придобива формата  откакто жената за първи път посегна към купа от парченца.

В стаята беше топло и уютно.В запалената камина горяха дебели цепеници.Те леко пукаха хванати в примката на огъня.По стените играеха сенки удължаваха се кривяха се и създаваха причудливи форми.От тях изкачаха сенките на долината и наобикаляха жената.

Някой внимателно наблюдаваха зад рамото и.Други се суетяха около нея.Предпазливо посягаха към парченцата сякаш искайки да помогнат на жената.Трети подръпваха леко къдриците и искайки за момент да я отделят от работата.

Жената само се усмихваше леко, милваше ги по беплътните ръце и лица и продължаваше.

                                     6

Слънцето бавно се издигаше от изток огрявайки разбуждащият се град в долината на сенките.

Пролетният вятър се носеше над долината и галеше първите стръкове трева покрити с утринна роса.

Носеше се между сградите довявайки свежестта на долината събуждаща се за нов живот.

Вятърът премина безшумно през прозореца и нежно погали по шията седналата жена.

Тя леко потръпна от хладният му допир.

Погледна пред себе си.

Малко паяче се щураше по масата довято от вятъра нейде далеч от долината.

Нежно го взе в ръката си и го занесе до прозореца.

Разтвори длан.Паячето застина за миг а после се покатери на показалеца на жената.Там се спря сякаш чудейки се какво да направи.

После пусна паяжинка и отлетя с вятъра.

Жената се върна ,седна на масата и продължи работата си.

Беше съсредоточена.Бледата кожа беше изпъната по лицето и.Тъмни кръгове описващи очите показваха дългите месеци безсъние.

Под дрехата се четеше слабото и тяло.

Погледа и обаче гореше.Онова чувтво за пълнота я водеше напред.

Тънките и пръсти внимателно подбираха ,залепваха,притискаха.

Беше почти готова.

Не бързаше.Месеците труд я бяха научили на търпение.

 

 

                                 7

Гръмотевицата удари ненадейно и стресна заспалата жена.

Тя се надигна от масата.Беше заспала докато работи.

Погледна кълбото.Оставаше да залепи само няколко парченца.

Бурният летен вятът нахлу през отворената врата в стаята.Сенките скупчени около жената се разпръснаха уплашено.Вятърът разпиля вестниците от масата,обърна цветята във вазата и затръшна отворената врата.

Жената скокна, отиде до вратата

и излезе на терасата. Загледа се в смрачаващото се небе.

Бурята се задаваше.Въздуха миришеше на лавандула и озон.

Птичките се стрелкаха нервно в небето и бързаха да се скрият предусещайки задаващата се буря.

Жената пое дълбоко свежият въздух.Вятърът рошеше косите и.

Усмихна му се.Обърна се кръгом,влезе във стаята и затвори вратата.

В стаята стана изведнъж тихо.Вдигна обърнатата ваза и върна цветята.Подреди вестниците.

Седна и продължи работата си.Сенките баво изплуваха от стените.

                                 .

Вдигна кълбото и го поднесе пред очите си.

Беше готово.

Внимателно го завъртя оглеждайки го на сутрешната светлина .

Потръпна.

Не смееше да направи онова ,което силно желаеше от месеци безсъние и труд.

Завъртя го нерешително в ръцете си.

За последно го вдигна за да види как е завършено преди да го подхвърли.

Светлината не и достигаше.

Излезе на терасата.Хладната утрин я посрещна.

Въздуха беше кристално чист след пролетната буря.

Лек ветрец погали лицето и.

Вдигна кълбото и го поднесе на светлината.

Погледа и за момент се отмести в страни .

Жената изтръпна и едва не го изпусна от онова ,коетo видя пред себе си.

На отсрещния балкон стоеше мъж.

Беше с вдигнати ръце в, които държеше...кълбо.

 



Тагове:   изкуство,


Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Има гордост и суета, но няма непо...
05.03.2014 20:11
Има гордост и суета, но няма непоправими неща:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: detra40
Категория: Изкуство
Прочетен: 28574
Постинги: 12
Коментари: 48
Гласове: 163
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031